Кампанията по повод Световния ден на влажните зони – 2 февруари, тази година се провежда под мотото „Управление на влажните зони в отговор на климатичните промени”.

Световният ден на влажните зони се отбелзява от 1997 година в целия свят. Датата 2 февруари е избрана защото на тази дата през 1967 г. е подписана Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение като място за обитание на водолюбивите птици. България се присъаединява към страните, подписали конвенцията през 1976 г.

Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята, като над една трета от населението на планетата се изхранва благодарение на тях. Затова е особено тревожен фактът, че от средата на миналия век броят на пресушените влажни зони непрекъснато се увеличава, което намалява капацитета им да осигуряват чиста вода. Сега еколози и учени анализират какво сме направили и какво правим, за да провокираме изчезването на тези зони. На първо място се сочи пресушаването на влажните зони за селскостопански или индустиални цели. Замърсяването на водите с пестициди, торове и токсични индустриални отпадъци също е сред водещите причини. Преексплоатирането на ресурсите на влажните зони с неконтролиран риболов и лов и добив на дървен материал в близост до тях води до намаляване на капацитета на екосистемата да поддържа функциониращи влажните зони. И не на последно място са климатичните промени, дължащи се в голяма степен на човешката дейност, в резултат на която се увеличават емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове. Наистина, загубата на видове и екосистеми на влажните зони не се дължи само на климатичните промени, но те ги усилват. Загубата на екосистеми на влажните зони означава и загуба на ползите от тях, а това се отразява най-силно върху най-бедната част от жителите на планетата.

Логично идва въпросът какво може да се направи за влажните зони. Специалистите предлагат няколко ключови отговора, с които да се започне. Да се опазят от вредно влияние зоните, които все още не са пострадали от човешката дейност. Да се увеличат усилията за ограничаване на основните причинители на изчезването на влажните зони. Да се изготвят и изпълнят планове за възстановяване на изчезващите видове в екосистемите. Да се планират програми за управление и възстановяване на влажните зони. Това са няколко от многото съществуващи решения за ограничаване и адаптация към климатичните промени във влажните зони и за съгласувани усилия за контрол върху другите причинители на загуба и деградация на тези зони.