Двадесет и седем стойностни творби се състезаваха в литературния конкурс „Хора и улици (заедно в града)“, обявен от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ – Пловдив) като част от кампания “Европейска седмица на мобилността – 2022“. Участници от цялата страна изпратиха до екоинспекцията произведения в различни жанрове, интерпретирайки темата за устойчивия начин на придвижване и транспорт в градска среда и ползите за човешкото здраве, околната среда, качеството на живот и естетиката в градовете.

Произведенията бяха оценявани по следните критерии: обвързаност с тематиката на Европейската седмица на мобилността – 2022 година,  увлекателност, оригиналност, структура, аргументация и грамотност.

След изключително труден избор бяха определени следните победители в конкурса:

I място: Христина Главанова за стихотворението „Да засеем надежда“;

II място: Диляна Кирова за стихотворението „А…де?“;

III място: Диана Фъртунова за стихотворението „По новата велоалея“.

Публикуваме творбите, за да станете съпричастни към посланията, отправени чрез тях.

Предстои да се свържем с победителите лично за връчване на наградите. Всички автори ще получат грамоти.

Честито на победителите и благодарим на всички участници!

 

 

 

ДА ЗАСЕЕМ НАДЕЖДА

 

Градът като кошер от рано се буди

и тръгват коли, и бръмчат автобуси

с мотори сърдити, боботещи ядно...

Мечтая градът да поеме обратно!

Да хлътне в зелената шир на полето,

да тръгне уверено, смело, където

наместо кълбящия смог със отрова

да вдъхне ефирния въздух на воля.

Защото полето килими постила

и в шарките, билкова радост преплита

с ухания толкова леки и сладки,

че сякаш разгръща вълшебни тетрадки.

Наистина, има какво да се случи!

И ето, в полето урок ще научиш –

че щом си в природата, значи намираш

каквото е нужно. И здраве събираш!

Вълшебства от въздух с кристален оттенък –

ни дава, /каквото градът ни отнема/

и кара ни често в захлас да мечтаем

за улици чисти, с ефект дълготраен.

Да бъде небето ни чисто и светло,

без прах накълбен, който вред е полепнал,

без пари от аспуси, дим и отрови,

без тежкия шум, който слага окови.

Така ни е нужно по-тихо да стане!

Слухът нека песен на птици да хване

в короните свили гнезда на надежда.

Тогава, по-хубав денят се подрежда.

Ще секне неспирния ход на колите,

ще има пътеки, в които да скитат

нозете ни вече привикнали вяло

да бъдат опора на нашето тяло.

И нека се сетим внезапно отново,

че можем да караме пак колелото,

което приятел от детството наше

остава забравен. В мазето напрашен.

Така ни е нужна промяна, когато

сме вън и прегръща ни волното лято

и искаме с чиста наслада да можем

градът светлолик да направим възможен.

Градът ни да светне и да се засмее

измит и приветлив по-ярко да грее

и в паркове тихи, добри и зелени

спокойствие благо за нас да намерим.

Сами си създаваме ядове тежки,

а после мърморим съвсем по човешки,

че тровим се някак нелепо, излишно

и болести плъзват потайно и скришно.

А толкова лесно е да сме мобилни,

да тръгнем пеша, /някак по-  ще сме стилни/,

наместо затворени ядни в купето

да мрънкаме, че ни притиска небето.

Така ни е нужно за миг да застинем

и път да дадем радостта да премине,

с която, тъй както в поле и в дъбрава

откриваме извор, отдавна забравен.

Градът пренаселен от грижите дневни

ще може накрая все пак да прогледне,

ще тръгне назад към природата чиста

и пак, засиял, ще е цветно мънисто.

Какво ни е нужно да бъдем щастливи? –

да пълним очи от просторите сини,

дълбоко да дишаме въздух приятен

и чистият град да ни бъде приятел.

Ключът е в ръцете ни! Просто е време

очи да отворим, наместо да дремем

и с мисъл за днес и за утре да кажем,

че нас ни е грижа! Градът ни е важен!

Защото животът ни в него минава,

и той ни е дом, и уютност ни дава,

а ние сме длъжни да пазим средата,

в която живеят и раснат децата.

Да пазим града! Да засеем надежда

тъй както стопанин дома си подрежда

за утре, когато той пак ще ни трябва

и с ритъм привичен той пак ще ни грабва.

Промяната в пространството, нова мобилност

са нужни в живота ни, който стабилно

създава приятна среда, а градът ни

ще може от прах и от шум да отдъхне.

И нека от Пловдив да тръгне пътека,

с която задружно да тръгнем полека

защото е важна средата, в която

живеем и пролет, и есен, и лято.

        

Автор: Христина Главанова

(първо място в литературен конкурс „Хора и улици/заедно в града“ )

 

 

 

----------------------------------------------------

 

 

А.....ДЕ?

 

Днес на мъничката Недка

купиха й тротинетка –

електрическа, грацилна,

за да бъде тя мобилна.

 

Татко, мама са щастливи,

а съседи завистливи

само кимат със глава -

а, бе пада веселба.

 

Но отрочето красиво,

сякаш хич не е щастливо,

каза им с сериозен глас –

Чуйте що ни учат в час!

 

Не на някви колела,

а със своите крака,

трябва много да вървим,

болест тъй ще победим.

 

Тичаш, бягаш, пеш вървиш,

движиш се и като спиш.

Само тъй ще имаш сила,

ще си бодра,  не унила.

 

- Май, че право е детето.

Ум ни дава, браво, ето!

Купихме я със мерак,

ще я върнем - няма как!

 

Може да сме много ларж,

но урок ни Недка даде,

в магазина - ходим марш!

Кой очаквал го е, а...де?

 

Автор: Диляна Кирова

(второ място от литературен конкурс „Хора и улици/заедно в града“)

 

 

----------------------------------------------------------------

ПО НОВАТА ВЕЛОАЛЕЯ

 

Въртя педалите по новата велоалея

и стигам чак до края на града.

А колелото плъзга се по нея

с наслада и завидна лекота.

 

На никого не преча. И се движа

хем безопасно, хем в забързан ход.

На карането краят не се вижда,

пък слънцето отива на заход.

 

И ето ме пристигнал тъй далече –

със бодър тонус и добър актив.

Че по-добре със колелото вече

навсякъде да ходя тъй щастлив.

 

Автор: Диана Фъртунова

(трето място в литературен конкурс „Хора и улици/заедно в града“ )